Децата, храните и игрите

IMG_20170713_142338_1

Вярвам, че децата имат един прекрасен метод за възприемане на живота, а именно играта. Ние възрастните, трябва първо да се научим да играем и чак след това да застанем отговорно и да започнем да ги учим. Детското хранене, според мен, е основна тема за всички родители и възрастни, които участват в грижите. Признавам, участвала съм и продължавам да участвам в разговори на тема кое е и кое не е полезно за детето ми. Не е добре, когато те преминат в дълги, напрегнати или безрезултатни спорове на тема здравословно и полезно. Последното е причината да започна тази и свързаните с нея по-забавни и леки публикации.

Целта ми е да превърна храненето в момент на забавление. Бях изненадана, но дори едничката краставица, нарязана по-различно, предизвика радост, а това не отнема много време. Винаги, когато имаме възможност, може да превърнем обикновената вечеря, в празник за детето.

В тази връзка отварям нова глава от книгата на блога, която искам да запълня със забавни, интересни, украсени и подготвени за деца храни. В центъра им ще бъдат не толкова храните, а игривостта в представянето им. Съдържанието е решение на тези, които се грижат за конкретното дете.

Споделям също „правилата“, които следвам. Повече, като личен опит, отколкото като препоръка. Правила, търпящи промени и добри според мен. Всеки сам да прецени и вземе полезното от тях за себе си. 🙂

  1. Избягвам да налагам храни на детето си. Предлагам, но не насилвам. Предпочитам да се храни с желание и удоволствие. Без значение за колко полезна се смята конкретната храна.
  2. Търся разнообразие и сезонни храни. Опитвам се да има избор – разнообразие на масата, в хладилника и в раницата за разходки. Предпочитам сезонните, пред вносните и чуждоземните храни.
  3. Винаги, когато детето има желание, приготвяме храните заедно. Това си е вид игра, особено ако погледнем игриво. Попитайте детето, то знае как да го направи забавно и ще даде по-добри съвети от мен. 😉
  4. Вярвам в личния пример. Следя начина си на хранене. Ям всичко, което искам детето ми да яде. Боря се с лошите си навици, като бързо хранене, периодичното претъпкване, лакомията, пиенето на течности по време на хранене или други. Не изисквам нищо, което аз самата не спазвам.
  5. Предлагам определени храни, когато ме пита какво да яде, но ако искам да яде нещо конкретно, започвам да го ям пред нея. Работи прекрасно, ако й се стори вкусно.
  6. Качеството, а не количеството е важно. Не се тревожа, когато в чинията остане храна и не я карам да дояжда.
  7. Ограничавам концентрираното сладко не само вечер и преди редовно хранене, но и количествено. Вафли, шоколадови десерти, бонбони – сутрин за закуска. Не искам да ги избегна изцяло или да я лиша от тях. Но всички познаваме ефекта на недокоснатата чиния, заради едничката вафла. И като цяло, не мога да очаквам, че ще приеме необходимите калории само от сладки храни и след това ще пожелае да обядва. Но не ограничавам плодовете, дори да е в началото на редовното хранене.
  8. Следя кои храни обича, за да ги предлагам след боледуване и когато са сезонни. В периода на възстановяване и в края на неразположението, когато организмът е уморен, напомням за любимите храни. И винаги купувам от сезонните храни, които обича.
  9. Вярвам на личния вкус на детето и в разнообразието от храни. Опитвам да я запознавам с разнообразни храни, за да може сама да избира кои обича. Вярвам също, че човешкото тяло много добре знае кое е полезно за него и може да си поръча точната храна, от която има нужда. Често ми се е случвало да ми се дояде конкретен плод, нещо по-странно, като грис халва или да ми се допие сок от цвекло например. Важно е да предоставяме на телата си добър избор от храни, за да може само да си поиска тази, от които има нужда в конкретния момент. И основното – да се вслушваме в сигналите.
  10. Оставям всички, които се грижат за нея, да опитват с убеждаване по отношение на храните и се меся единствено, ако се наложи. В каквото и да вярваме, винаги е възможно да грешим. Ето защо, оставям другите около мен, да опитват да я убеждават да яде определена храна или да й дават съвети. Следя да не прекаляват, което си е въпрос на лична преценка.
  11. Изключенията са изключения. Рождените дни, празниците и разни други случаи водят до изключения в „правилата“. Урааааа. 🙂

С пожелания за добър апетит и много забавни моменти!

 

Advertisements

One thought on “Децата, храните и игрите

Напишете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s