Постното, никак не е толкова постно

img_20170119_143706_1

Идеята за постене може да изглежда плашеща. Самото допускане за постна храна, понякога оставя усещането за гладен стомах. Сякаш ще останем гладни, ако не добавим месо в чинията си. Случвало ми се е да чуя от познати, че не могат да се нахранят, ако ястието е вегетарианско. 🙂 Истината според мен е, че обикновено постните ястия са доста засищащи и всъщност хранителни.

Зимата е сезон, който ми напомня именно за постите, а те са част от българските обичаи. Но колко близо сме до тях в днешно време? Случва ми се да си задавам този въпрос…

Традициите са ценно нещо, дори и от хранително-здравословна гледна точка. В недалечното минало са се спазвали естествените цикли на отглеждане на храни и сезонното им консумиране. Хората не са гонели бързото производство на месо с търговска цел. Дори и търговията е била сезонна. А традициите и празничните обичаи – съобразени с годишните сезони и промените в климата.

Съвременната глобализация обаче оказва пряко влияние върху храненето ни.  До известна степен сме разглезени от вноса на чуждестранни продукти, включително плодове и зеленчуци. А достъпът ни до храни от всякакъв род е целогодишен.

Въпросът е дали организмите ни са приспособени към плодове и зеленчуци от чуждестранен произход, чужди земи, друг климат? Дали създаваме добри навици за телата си, когато използваме продукти, създадени при различни от местните условия? Изключвам темата с рафинираните храни, полуфабрикатите и лъскавите пакетирани продукти…

img_20170119_143714_1

В не чак толкова далечното минало, бабите ни не са очаквали да получат портокали за Коледа. Имали са сушени плодове, български. Не са сервирали „пресни зимни домати“, то самото съчетание звучи странно. Приготвяли са сезонни ястия, каквото има в градината, каквото си отгледаш или можеш да купиш най-евтино и лесно. Съхранявали са част от продуктите през зимата, я сушени, я заровени в двора, под купчина листа.

Ако се вгледаме в препоръките на традиционното празнично хранене, лесно ще открием  сезонността в него. Зимното увеличено консумиране на варива, кореноплодни зеленчуци, месо или по-засищащи храни. На пролет зеленолистни ястия, коприва, спанак и лапад. Летните леки и сочни плодове и зеленчуци. На есен при цветната смяна по листата, към по-издръжливите и по-месести храни, като ябълките и тиквите например.

Днешният по-медицински поглед върху храните ни залива с информация за витамините и минералите, които можем да намерим в продуктите, с които да отглеждаме телата си. Понякога чак оставам с впечатлението, че ако някой не ни е казал какво точно има в даден плод и колко е полезен всъщност, никога няма да се сетим да го сложим в стомаха си. 🙂

И когато се сменят сезоните, винаги откриваме напомнящи статии за полезността на едни или други плодове, зеленчуци, семена, ядки, варива и други по-разпространени към момента продукти. Дали не сме разглезени и в това отношение?! Дали не сме започнали по-често да слушаме буквите в статиите, отколкото собствените си тела, които веднъж докоснали се до полезното, отново го пожелават. На всеки трябва да му се случвало да му се дояде определена храна.

img_20170119_143722_1

С което стигаме до разнообразието и опитването на достатъчно храни, за да може „вътрешният ни компютър“ да има богат избор за поръчки. До създаването на навици в храненето и спомен в тялото ни, за определени храни. И точно тук е мястото на вкуса, личният вкус. Това според мен е причината един да обича гъби, круши или магданоз, а друг не. Колкото и да са полезни гъбите за един, за друг може да не са съвсем подходящи. Тялото ни знае, а колко го слушаме?

Вкусът е нещо индивидуално и би трябвало да проявяваме уважение към този факт. Преди време ми беше странно, когато седнем на масата и един мърмори, че върху тортата имало плодове, а друг иска парче точно с плодовете отгоре. Чувала съм и коментари, че щом имам блог, значи би трябвало да готвя вкусно. Дали?! 🙂 Приготвям храните по личен вкус, по вкус на близките си, по вкус на тези, които познавам. Един обича да усеща препечена нотка на ядките и два дни след това говори за еди коя си супа, колко била хубава. Друг предпочита сладко-киселия вкус на тортата със заквасена сметана, която пък съвсем не се харесва на останалите.

Аз, аз съм отворена към кулинарни експерименти, приключения ако искате. Смело опитвам да науча организма си на нови усещания, комбинации и да създам спомени, за да има какво да ми се дояде. Като с грис халвата, която дълго ме тормозеше. Ядеше ми се нещо зърнесто, сладко, което ядяхме в детската градина, сервирано на правоъгълни парчета, но какво беше то? Докато един ден не попаднах случайно на грис халва на една витрина с готови храни.

Да се върна към заглавието и постните храни. Аз самата вярвам, че хранителните традиции са добър съветник по здравословно хранене. Приемам постите, като начин за прочистване на тялото, съобразен със сезоните и местния климат. Следването на традициите в това отношение, е добър начин за профилактика и здравословна нотка на трапезата. И ако в началото е трудно да приемем идеята за пости, но дадем възможност на организма ни да се свикне с промяната, постенето дори може да се превърне в полезен навик.

Какво да ядем по време на пости? Всичко, което се препоръчва за определения период. А последващото захранване, отново се съобразява с празниците и традиционните храни за тях.

 

Advertisements

Напишете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s