„Апетит“ на Филип Казан или „Прасковената книга“

 

"Апетит" на Филип Казан

„Апетит“ на Филип Казан

 

Публикувам три откъса от началото на книгата „Апетит“ на Филип Казан. Авторът така умело създава усещания за вкуса на храната, с помощта на думите и малко достъп до въображението на читателя, че реших да споделя впечатленията си. За мен тази книга ще си остане „Прасковената“, заради този първи откъс, който завинаги промени удоволствието от хапването на добре узрели праскови и очакването ми за аромат на камфор. Прочетете сами и ще ме разберете:

 

 

„Просто искам да си спомня нещо. Затова протягам ръка към най-зрялата праскова, вдигам меката топчица и плъзгам пръсти по нежния мъх. Ухае малко на купата и малко на камфор, така, както понякога ухаят най-зрелите праскови. Не обичам особено усещането от мъха на прасковата върху езика си, затова просто я захапвам и позволявам на хапката топящ се плод да избухне в устата ми.

Вкусовете се настаняват по целия ми език в своите форми и цветове. Локвички сладост, самодоволни и смолисти, като катран, капещ от нагрята от слънцето греда. Живачни топчици киселина, стрелващи се за миг, застиват в неравни отломки и падат като ледени шушулки от прозоречен перваз. Леки бодвания оцет бележат стъпките на осата. Оставям всичките да се разтворят в златистата светлина.“

 

 

 

А за да усетите доброто чувство за хумор, което неизменно се усеща в цалата книга:

 

„Когато бях малък, пъхах всичко в устата си, а когато не се побираше, го облизвах. В резултат на този мой навик възрастните редовно ми крещяха и ме пошляпваха, така че и до ден днешен определени вкусове извикват у мен спомен за пищене в ушите и по-точно моментите, когато, уловила ме на местопрестъплението, нашата готвачка Каренца ме удряше по главата и викаше: „ За бога, дете! Ама това е полир за съдове!“. Може да е било и онова нещо за избелване на чаршафите, не помня – опитвал съм какво ли не.“

 

 

Действието се развива във Флоренция и Рим, в средата на петнадесети век. А Филип Казан, не само описва апетита на героите за храни, изкуство, любов и власт, но успява и да събуди подобен в читателя. Цветните му картинни образи въвличат, без да уморяват вниманието и без да отегчават, въпреки подробните описания. Книгата напълно променя представата за вкус и форми, когато главният герой определя наситения сладък черешов сок, като „син“:

 

„Син – отговорих. Тесина кимна, този път напълно сериозно. В известен смисъл това бе съвсем вярно – в моята уста черешите никога не са имали вкус на червено, а на ярко, плискащо лазурносиньо. – Но иначе това е хубава череша, синя като робата на Мадоната в „Сан Марко“. Около костилката е бяла, а самата костилка… – изплюх я. – Горчива! Като млякото на глухарчетата!“

 

 

Освен живописните описания на храната, приготвянето и всички останали ритуали, свързани с нея, в книгата ще откриете погледа на художника във Флоренция и Рим. Заедно с главния герой Нино Латини, син на касапин, готвач и художник по душа, ще опознаете вуйчо му – флорентинският художник Филипо Липи, а ще срещнете и известният Ботичели. Дори и Леонардо да Винчи се появява няколко пъти, колкото да участва в разговори и за да се спомене, че изобщо не яде месо. Професията на главния герой го свързва и с Лоренцо де Медичи и папата.

 

Интересна и увлекателна книга, поне според мен. Приятно четене на всички впечатлени!

 

Наблягам на вкусовата страна на историята. Можете да прочетете повече за книгата на сайта на издателство „Кръгозор“:

http://www.kragozor.com/?viewID=1&bd_id=348

"Апетит" на Филип Казан

Advertisements

Напишете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s