Плодовете – ферментирали в стомаха? Да или не? Последно?

Peach

Едно от правилата на здравословното и разделното хранене, които се оказват много трудни за спазване, е плодовете да не се смесват с никаква друга храна. Да се консумират само на гладно или с интервал от всичко останало, поне от тридесет минути, до два часа. Дори в рецептите на суровоядството, при които няма термична обработка на продуктите и ензимите в храните остават живи, за да ни помогнат при храносмилането, много често се смесват ядки, семена и плодове. И ако приемем за вярно, че като добавим плода в стомаха ни се получава ферментация, ще се окаже, че направо сме си загубили времето в опит за здравословно хранене….

Peaches
А може би правилният въпрос е: Пречим ли на доброто храносмилане, когато смесваме плодовете с други храни?
Опитах се да намеря повече информация по въпроса с ферментирането на плодовете в стомаха. Открих двете гледни точки. Сами ще трябва да прецените на кого да повярвате, до каква степен и как да се съобразявате с препоръките за самостоятелното приемане на плодовете.

Peach

ДА! ФЕРМЕНТИРАТ!

Идеята за ферментирането на плодовете в стомаха се свързва с оригиналната теория на д-р Хей, изложена през 30-те години на двадесети век. Намерих подробна информация за нея в сайта на The Institute for Optimum Nutrition (ION) (Институт за оптимално хранене), в статия издадена в пролетния брой на списанието на ION през 1994г..:
„Ключовите моменти в спомената теория са: да се ядат „храни създаващи алкална основа”, плодовете да се ядат сами, да се избягват рафинираните и силно преработените храни и да не се смесват богати на протеини и богати на въглехидрати храни. Протеините и въглехидратите се смилат по-различен начин. Това е факт. Въглехидратното усвояване започва в устата, когато храносмилателния ензим амилаза, който се намира в слюнката, започва да взаимодейства с храната, която дъвчете. Щом сте преглътнали храната и тя влезе в относително киселата среда на стомаха, амилазата спира да работи. Само след като храната напусне стомаха, където храносмилателната среда става по-алкална, следващата вълна от амилазни ензими, този път излъчвана в тънките черва от панкреаса (задстомашната жлеза), може да продължи и да завърши храносмилането на въглехидратите.
Протеините, от друга страна, изобщо не се смилат в устата. Нуждаят се от киселинната среда на стомаха и може да се задържат там до три часа, докато всички сложни протеини се разградят до малки групи от аминокиселини. Това се случва само в стомаха, поради високо съдържание на солна киселина, която е необходима за активирането на ензимът за храносмилане на протеини, пепсин. Веднага щом малки групи от аминокиселини напуснат стомаха, се срещат с пептидазните ензими, отново от панкреаса, които ги разграждат до аминокиселини, готови за поглъщане.

ПЛОДОВЕТЕ – САМОТНИТЕ РЕЙНДЖЪРИ

Тъй като плодовете, като цяло са най-доброто гориво за незабавна енергия, тъй като изискват много малко храносмилане, имаме проста програма за произвеждане на ензими и хормони, необходими за обработка на простите въглехидрати в плодовете.
Много видове от меките плодове ферментират бързо, щом веднъж са откъснати. Ако ги поставите в топла, киселинна среда, каквато е стомахът, те бързо ще ферментират. Това се случва, ако изядете пържола и пъпеш последователно. Така съветът на д-р Хей да ядете плодовете отделно звучи логично. Тъй като на плодовете им трябва около тридесет минути, за да преминат през стомаха, а на концентрирания протеин му е необходимо не по-малко от два часа след хранене и дори повече, ако сте изяли по-голямо количество концентриран протеин. Единственото изключение от това правило е да се комбинират храни, които не ферментират бързо, като банани, ябълки или кокосов орех, с храни богати на сложни въглехидрати, като овес или просо. Така ябълковата овесена каша или пълнозърнест сандвич с банан ще са приемливи”.

Peach

НЕ! НЕ ФЕРМЕНТИРАТ!

Попаднах на една статия на всекидневника „Ню Йорк Таймс” от 22.02.2010г., в която се цитират думите на д-р Марк Почапин, професор по гастроентерология и професор по медицина при Медицинското училище по медицина в Ню Йорк, директор на  отделението по гастроентерология в медицински център Langone в Ню Йорк и директор на „Monahan Center for Gastrointestinal Health” при Презвитерианската Болница в Ню Йорк/Медицински център Уейл Корнел. Основните направления, в които се специализира са съвременна ендоскопия, бактериотерапия, рак на дебелото черво, рак на стомаха, рак на панкреаса, кисти на панкреаса, ректален рак. Губя ви времето с тези детайли, за да може сами да определите, дали да му се доверите, като източник на информация по темата със стомашната ферментация.
Според д-р Марк Почапин „плодовете могат да бъдат консумирани по всяко време и нищо не може да гние в стомаха”. Гниенето или ферментацията е процес, при който бактериите, захранвани от захарите, се колонизират върху храната и променят състава й. Или това е бактериално действие спрямо храната, което води до разлагане. Но за да се случи са необходими бактерии, а в стомаха има много малко бактерии, поради наличието на солна киселина, която ги убива, преди да се колонизират и възпроизведат.
„Една от основните цели на стомаха е да стерилизира храната, като я смесва и разбърква в мускулния, съдържащ киселина стомах.” Твърди също, че когато все още е нямало хладилници и супермаркети, храната се разваляла лесно и стомашната киселина помагала за предпазването на тялото от хранително отравяне.
„Мястото, където плодовете причиняват газове, е дебелото черво, не стомахът.” Дебелото черво е пълно с бактерии и действа като канализационна система на тялото. На храната й отнема от 6 до 10 часа, за да достигне до дебелото черво, което обяснява защо няма никакво значение кога е изяден плодът. Плодовете съдържат захари и витамини, които се поглъщат в тънките черва и комплексни фибри, които преминават през стомашно-чревния тракт, почти без усвояване. Когато фибрите достигнат дебелото черво, бактериите му се хранят с тях и създават газ, като вторичен продукт, без значение кога и с какво са погълнати.

Има и още едно твърдение, че тялото не може да смели въглехидратите в плодовете при комбинирането им с други храни.
По този въпрос се изказва д-р Джил Вайсенбергер, регистриран диетолог, автор на книгата „Загуба на тегло при диабет – седмица по седмица”. Според нея „тялото произвежда храносмилателни ензими за протеините, мазнините и въглехидратите и ги освобождава заедно от панкреаса. Ако не можехме да смелим смесени храни, нямаше да можем да обработим повечето от храните, тъй като голяма част от тях са комбинация от съставки. Например дори зеленчуците грах и броколи са смес от въглехидрати и протеини”.

Peaches

ПОСЛЕДНО?

Решението остава във Вашите ръце. Ще се наложи сами да прецените на кого да повярвате и как да постъпвате, когато решите да хапнете плодове. Надявам се намерената информация да е била полезна.

Можете да прочетете и за народните препоръки за комбинирането на плодовете с други храни:

Комбиниране на храните, според народната медицина

Източници:
Статия от сайта на всекидневника „Ню Йорк Таймс” от 22.02.2010г.
Mark Bennett Pochapin, M.D.
Jill Weisenberger, MS, RDN, CDE, FAND, Nutrition, Culinary & Diabetes Expert
The Institute for Optimum Nutrition (ION) (Институт за оптимално хранене)
Статия издадена в пролетния брой на списанието на ION през 1994г.

Advertisements

One thought on “Плодовете – ферментирали в стомаха? Да или не? Последно?

Напишете коментар:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s